22.12.2007 г., 0:41

Болезнена реалност

1.5K 0 3

Тъмна нощ, зловещ мрак и
една безпомощна душа,
витаеща из тъмнината
с убита надежда за щастие.


Непознати сенки, непознати лица
в непозното време, на непознато място.
Всичко и всеки е изгубил
своето значение!

Път безкрай, очакваща бездънна
пропаст, желаеща да те погуби.
Бавно настъпва нощта, предхождана от студа,
сеейки тъга и отчаяние...!

Копнеейки смъртта да те
застигне и завладее.
Вървиш и очакваш края!
 

Къде е той? Кога ще дойде!?
Кога всичко ще приключи и
остане в миналото...!?


Уви,тя не идва. Оставайки с
копнежа да те настигне, не ти
остава нищо друго освен
да продължиш... да я търсиш!!!


Все още догаря искрицата
надежда за завръщането.
С много усилия извърташ
глава, за да се върнеш.

Минаваш по същия път
с разликата, че знаеш къде
отиваш... Повторни опити
за намиране на смисъл, за да продължиш!


С бавна крачка вървиш, успял да
събереш сили,
усещаш нещо ново и
непознато до сега!


Смъртта те завладява, навлиза
в теб, в тялото ти, в ума ти.
Сърцето ти се погубва и умира!


Безжизнено тяло лежи на пътя.
С времето заличено от лицето
на земята. Намерило покой
и мир под пръстта.
Далече от реалността.


Животът продължава, а годините                                             
постепенно те заличават от
съзнанието на всички!!!                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...