Dec 22, 2007, 12:41 AM

Болезнена реалност

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Тъмна нощ, зловещ мрак и
една безпомощна душа,
витаеща из тъмнината
с убита надежда за щастие.


Непознати сенки, непознати лица
в непозното време, на непознато място.
Всичко и всеки е изгубил
своето значение!

Път безкрай, очакваща бездънна
пропаст, желаеща да те погуби.
Бавно настъпва нощта, предхождана от студа,
сеейки тъга и отчаяние...!

Копнеейки смъртта да те
застигне и завладее.
Вървиш и очакваш края!
 

Къде е той? Кога ще дойде!?
Кога всичко ще приключи и
остане в миналото...!?


Уви,тя не идва. Оставайки с
копнежа да те настигне, не ти
остава нищо друго освен
да продължиш... да я търсиш!!!


Все още догаря искрицата
надежда за завръщането.
С много усилия извърташ
глава, за да се върнеш.

Минаваш по същия път
с разликата, че знаеш къде
отиваш... Повторни опити
за намиране на смисъл, за да продължиш!


С бавна крачка вървиш, успял да
събереш сили,
усещаш нещо ново и
непознато до сега!


Смъртта те завладява, навлиза
в теб, в тялото ти, в ума ти.
Сърцето ти се погубва и умира!


Безжизнено тяло лежи на пътя.
С времето заличено от лицето
на земята. Намерило покой
и мир под пръстта.
Далече от реалността.


Животът продължава, а годините                                             
постепенно те заличават от
съзнанието на всички!!!                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....