3 февр. 2008 г., 15:03

Болезнената истина

945 0 0

Болезнената истина

Река от сълзи

тече в сърцето ми!

Море от тъга

скова ранената ми душа!

Усмивка лъжлива

огрява лицето...

А тъма безкрайна

залива сърцето!

Поглед, вперен в празнотата,

изчезна вече светлината...

Остана само празна чаша

да блещука сиво в здрача...

Мислите летят далече,

радостта я няма вече...

Няма вече смях във дните,

отидоха си и мечтите!

Няма вяра в утрешния ден,

не чувствам вече нищо вътре в мен...

Лутам се във празнината

от несбъднати мечти...

Гледам с болка тъмнината.

Няма я за мен вратата...

Вървя през студената нощ,

а болката ме реже като нож!

Далеч се виждат светлини,

но не са за мен, уви!

Продължавам без пътека,

търся мъничко утеха!

Търся капка топлина

да сгрее моята ранена душа!

Безмълвно мисля за тъгата,

потъвам тихо в самотата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...