Болезнената истина

Река от сълзи

тече в сърцето ми!

Море от тъга

скова ранената ми душа!

Усмивка лъжлива

огрява лицето...

А тъма безкрайна

залива сърцето!

Поглед, вперен в празнотата,

изчезна вече светлината...

Остана само празна чаша

да блещука сиво в здрача...

Мислите летят далече,

радостта я няма вече...

Няма вече смях във дните,

отидоха си и мечтите!

Няма вяра в утрешния ден,

не чувствам вече нищо вътре в мен...

Лутам се във празнината

от несбъднати мечти...

Гледам с болка тъмнината.

Няма я за мен вратата...

Вървя през студената нощ,

а болката ме реже като нож!

Далеч се виждат светлини,

но не са за мен, уви!

Продължавам без пътека,

търся мъничко утеха!

Търся капка топлина

да сгрее моята ранена душа!

Безмълвно мисля за тъгата,

потъвам тихо в самотата...