Боли
В дъждовни утрини,
във мрачни дни,
лъжовни устреми
прокрадват се в сърцето
и боли...
В очи пресъхнали,
в неписани поеми,
в мечти недоизстрадани,
вървяща в огъня,
гледаш ме.
Боли...
Напразна жертва,
пирова победа,
кървяща рана,
заздравяла по принуда.
Боли...
Целуваш ме, целувам те
и толкоз,
край тебе се увивам,
желая те и мразя те
в едно.
Боли...
Усмихваш се
и тръгваш си потайна,
отнасяйки със теб
сърцето ми,
копнежите,
усмихваш се,
ах, как боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христофор Тодоров Все права защищены
поздрави
