Боли
В дъждовни утрини,
във мрачни дни,
лъжовни устреми
прокрадват се в сърцето
и боли...
В очи пресъхнали,
в неписани поеми,
в мечти недоизстрадани,
вървяща в огъня,
гледаш ме.
Боли...
Напразна жертва,
пирова победа,
кървяща рана,
заздравяла по принуда.
Боли...
Целуваш ме, целувам те
и толкоз,
край тебе се увивам,
желая те и мразя те
в едно.
Боли...
Усмихваш се
и тръгваш си потайна,
отнасяйки със теб
сърцето ми,
копнежите,
усмихваш се,
ах, как боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
поздрави
