6 мая 2008 г., 12:43

Боли

898 0 15

Сълзите парят като неугаснала жарава

и капят в сърцето ми простреляни в нощта.

Дъждът вали и спомени изгубени се раждат

за първата любов, оставила следа...

 

Лицето ми... Лицето ми е само пламък,

открило в твоето изгубена луна.

Болят прегръдките... И топлото ти рамо.

Болят очите, молещи за топлина.

 

Ръката ми... Ръката ми жадува за обичане...

Не я отблъсквай, а в своята я приеми.

Не се сбогувай с мен! От тичане

боли душата ми... Изгарящо боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...