May 6, 2008, 12:43 PM

Боли

  Poetry
903 0 15

Сълзите парят като неугаснала жарава

и капят в сърцето ми простреляни в нощта.

Дъждът вали и спомени изгубени се раждат

за първата любов, оставила следа...

 

Лицето ми... Лицето ми е само пламък,

открило в твоето изгубена луна.

Болят прегръдките... И топлото ти рамо.

Болят очите, молещи за топлина.

 

Ръката ми... Ръката ми жадува за обичане...

Не я отблъсквай, а в своята я приеми.

Не се сбогувай с мен! От тичане

боли душата ми... Изгарящо боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...