6.05.2008 г., 12:43 ч.

Боли 

  Поезия
726 0 15

Сълзите парят като неугаснала жарава

и капят в сърцето ми простреляни в нощта.

Дъждът вали и спомени изгубени се раждат

за първата любов, оставила следа...

 

Лицето ми... Лицето ми е само пламък,

открило в твоето изгубена луна.

Болят прегръдките... И топлото ти рамо.

Болят очите, молещи за топлина.

 

Ръката ми... Ръката ми жадува за обичане...

Не я отблъсквай, а в своята я приеми.

Не се сбогувай с мен! От тичане

боли душата ми... Изгарящо боли.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??