Боли
Сълзите парят като неугаснала жарава
и капят в сърцето ми простреляни в нощта.
Дъждът вали и спомени изгубени се раждат
за първата любов, оставила следа...
Лицето ми... Лицето ми е само пламък,
открило в твоето изгубена луна.
Болят прегръдките... И топлото ти рамо.
Болят очите, молещи за топлина.
Ръката ми... Ръката ми жадува за обичане...
Не я отблъсквай, а в своята я приеми.
Не се сбогувай с мен! От тичане
боли душата ми... Изгарящо боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
