6 may 2008, 12:43

Боли 

  Poesía
725 0 15

Сълзите парят като неугаснала жарава

и капят в сърцето ми простреляни в нощта.

Дъждът вали и спомени изгубени се раждат

за първата любов, оставила следа...

 

Лицето ми... Лицето ми е само пламък,

открило в твоето изгубена луна.

Болят прегръдките... И топлото ти рамо.

Болят очите, молещи за топлина.

 

Ръката ми... Ръката ми жадува за обичане...

Не я отблъсквай, а в своята я приеми.

Не се сбогувай с мен! От тичане

боли душата ми... Изгарящо боли.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??