3 июл. 2008 г., 09:36

Боли

1.2K 0 2
 

Боли така силно, сякаш

забиват в плътта ми желязо.

Но когато се протягам към него,

не го усещам и разбирам - това е омраза.

Но не към теб, за жалост;

дори не към нея, която не познавам даже.

По-скоро мразя да те чакам,

макар да знам, че си глупак продажен.

Не исках безгрешен да бъдеш

и знаех, че си играя с търпението ти.

Но исках още много малко

време, любов

и доверие

от твоя страна... Какво бе решението ти?

Ти всъщност не реши,

защото не стигна до този краен етап.

Загуби се някъде назад;

искаш да ме преживееш или просто си глупак?

Защо не ме погледна,

когато ви видях един до друг, тя - на врата ти?

Защо не се усмихна пак,

а извърна се смутено? Кажи, какво дължа ти?

Бясна съм, не крия, не!

Мен искаше сякаш, а сега ме замести... Дали?

Скоро ще видиш, така е -

аз съм уникална! Но празнотата днес боли.

Боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ууф,жалко,но понякога сякаш са слепи...Хубав стих,успехи =)
  • Не исках безгрешен да бъдеш

    и знаех, че си играя с търпението ти.

    Но исках още много малко

    време, любов

    и доверие
    .....................

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...