Боли
Боли така силно, сякаш
забиват в плътта ми желязо.
Но когато се протягам към него,
не го усещам и разбирам - това е омраза.
Но не към теб, за жалост;
дори не към нея, която не познавам даже.
По-скоро мразя да те чакам,
макар да знам, че си глупак продажен.
Не исках безгрешен да бъдеш
и знаех, че си играя с търпението ти.
Но исках още много малко
време, любов
и доверие
от твоя страна... Какво бе решението ти?
Ти всъщност не реши,
защото не стигна до този краен етап.
Загуби се някъде назад;
искаш да ме преживееш или просто си глупак?
Защо не ме погледна,
когато ви видях един до друг, тя - на врата ти?
Защо не се усмихна пак,
а извърна се смутено? Кажи, какво дължа ти?
Бясна съм, не крия, не!
Мен искаше сякаш, а сега ме замести... Дали?
Скоро ще видиш, така е -
аз съм уникална! Но празнотата днес боли.
Боли.
© Цвети All rights reserved.
