Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?

Какво извадих от душата ти ранима,
стар спомен ли, за болка и тъга,
и как обидата разбрах, че е незрима,
защо ли съм виновна без вина?

Боли ли те за мене, бездиханно,
а споменът поражда ли страдание,
нима любов да получаваш ти е странно,
любов ти давам... не е подаяние.