Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?
Какво извадих от душата ти ранима,
стар спомен ли, за болка и тъга,
и как обидата разбрах, че е незрима,
защо ли съм виновна без вина?
Боли ли те за мене, бездиханно,
а споменът поражда ли страдание,
нима любов да получаваш ти е странно,
любов ти давам... не е подаяние.
© Неземна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
