21 дек. 2013 г., 18:34

Боли ме...

1.1K 1 0

Боли ме...


Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.        

И буен вятърът подгонва с мъст 

банда облаци разбойници.                  

 

Луната свети с бледа светлина        

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така     

в стаята със празно огледало...            

 

Не искам повече да съм сама!                  

Боли ме всяка моя мисъл. 

Не трябваше  да се родя жена, 

но зла орисница ме е орисала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....