21.12.2013 г., 18:34

Боли ме...

1.1K 1 0

Боли ме...


Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.        

И буен вятърът подгонва с мъст 

банда облаци разбойници.                  

 

Луната свети с бледа светлина        

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така     

в стаята със празно огледало...            

 

Не искам повече да съм сама!                  

Боли ме всяка моя мисъл. 

Не трябваше  да се родя жена, 

но зла орисница ме е орисала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....