21.12.2013 г., 18:34

Боли ме...

1.1K 1 0

Боли ме...


Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.        

И буен вятърът подгонва с мъст 

банда облаци разбойници.                  

 

Луната свети с бледа светлина        

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така     

в стаята със празно огледало...            

 

Не искам повече да съм сама!                  

Боли ме всяка моя мисъл. 

Не трябваше  да се родя жена, 

но зла орисница ме е орисала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...