Боли ме...

Poetry » Other

1.1K 1 0

Боли ме...

Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.

И буен вятърът подгонва с мъст

банда облаци разбойници.

Луната свети с бледа светлина

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така

в стаята със празно огледало...

Не искам повече да съм сама!

Боли ме всяка моя мисъл.

Не трябваше да се родя жена,

но зла орисница ме е орисала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0