Боли ме...

Poetry » Other

1.1K 1 0

Боли ме...

Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.

И буен вятърът подгонва с мъст

банда облаци разбойници.

Луната свети с бледа светлина

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така

в стаята със празно огледало...

Не искам повече да съм сама!

Боли ме всяка моя мисъл.

Не трябваше да се родя жена,

но зла орисница ме е орисала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0