Боли ме...

Боли ме...

Когато капките на есенния дъжд

промъкват се през прашните прозорци.        

И буен вятърът подгонва с мъст 

банда облаци разбойници.                  

Луната свети с бледа светлина        

и дълго гледа чезнещия залез.

Заспивам тъжна и събуждам се така     

в стаята със празно огледало...            

Не искам повече да съм сама!                  

Боли ме всяка моя мисъл. 

Не трябваше  да се родя жена, 

но зла орисница ме е орисала...