Душата си неистово си дал,

подал ръка - а той предал.

Чувства си разпръсквал надлъж и шир,

а той, горкият търсил келепир.

Как е възможно да дадеш,

а болка да ти върнат за жест.

Как е възможно да те разкъсва и боли,

а той дори, да не посърне, 

да се затъжи.

Как, когато той те е предал,

да станеш, да потърсиш пиедестал.

Как, когато всичко си си дал,

да започнеш отначало, 

да търсиш и даряваш своя Цял.

Ще разбереш, за какво говорих,

защо толкова спорих.

Отричаш всичко сега, 

но ще мине време и ще разбереш,

че не греша.

Душата ми неистово рани,

но ще се върне и ще те боли.

Не те кълна, познавам те,

друга, като мен със обич 

едва ли ще дарява те.