Душата си неистово си дал,
подал ръка - а той предал.
Чувства си разпръсквал надлъж и шир,
а той, горкият търсил келепир.
Как е възможно да дадеш,
а болка да ти върнат за жест.
Как е възможно да те разкъсва и боли,
а той дори, да не посърне,
да се затъжи.
Как, когато той те е предал,
да станеш, да потърсиш пиедестал.
Как, когато всичко си си дал,
да започнеш отначало,
да търсиш и даряваш своя Цял.
Ще разбереш, за какво говорих,
защо толкова спорих.
Отричаш всичко сега,
но ще мине време и ще разбереш,
че не греша.
Душата ми неистово рани,
но ще се върне и ще те боли.
Не те кълна, познавам те,
друга, като мен със обич
едва ли ще дарява те.
© Карина Колева All rights reserved.