БОЛКА
Приятелю, къде си?
Къде е обичта?
Остави ме потресен
до купчина писма...
Във спомените стари,
откакто бе при мен,
в безгрижните другари
те търся ден след ден.
Защо не ме потърси?
Защо не ме позна,
когато зов изпращах
по бледата Луна?
От тебе вести нямам,
не мога все сама
и мисля, че измама
била е любовта.
Не искам да го правя,
но с болка на сърце
ще ти го кажа право:
тогава бях дете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
