Приятелю, къде си?
Къде е обичта?
Остави ме потресен
до купчина писма...
Във спомените стари,
откакто бе при мен,
в безгрижните другари
те търся ден след ден.
Защо не ме потърси?
Защо не ме позна,
когато зов изпращах
по бледата Луна?
От тебе вести нямам,
не мога все сама
и мисля, че измама
била е любовта.
Не искам да го правя,
но с болка на сърце
ще ти го кажа право:
тогава бях дете!
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
