Приятелю, къде си?
Къде е обичта?
Остави ме потресен
до купчина писма...
Във спомените стари,
откакто бе при мен,
в безгрижните другари
те търся ден след ден.
Защо не ме потърси?
Защо не ме позна,
когато зов изпращах
по бледата Луна?
От тебе вести нямам,
не мога все сама
и мисля, че измама
била е любовта.
Не искам да го правя,
но с болка на сърце
ще ти го кажа право:
тогава бях дете!
© Мария Василева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
