Приятелю, къде си?
Къде е обичта?
Остави ме потресен
до купчина писма...
Във спомените стари,
откакто бе при мен,
в безгрижните другари
те търся ден след ден.
Защо не ме потърси?
Защо не ме позна,
когато зов изпращах
по бледата Луна?
От тебе вести нямам,
не мога все сама
и мисля, че измама
била е любовта.
Не искам да го правя,
но с болка на сърце
ще ти го кажа право:
тогава бях дете!
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
