БОЛКА

6 jun 2007, 19:52

Poesía

915 0 3

На моя вечен приятел Ванчо

Приятелю, къде си?

Къде е обичта?

Остави ме потресен

до купчина писма...

Във спомените стари,

откакто бе при мен,

в безгрижните другари

те търся ден след ден.

Защо не ме потърси?

Защо не ме позна,

когато зов изпращах

по бледата Луна?

От тебе вести нямам,

не мога все сама

и мисля, че измама

била е любовта.

Не искам да го правя,

но с болка на сърце

ще ти го кажа право:

тогава бях дете!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.