28 сент. 2007 г., 20:43

Болка

931 0 1
Неиздържам вече, боли ме,
бяс непоносим в душата ми тегне.
Единтсвено спасение намирам в сълзите,
неудържими и израз на неописуема болка са те.
Чувствам слабост, силата ми се изпарява.
Силата, с която се боря с действителността вече я няма. Живота ми като че ли е един кошмар,
пламък в моето сърце, а в душата ми – пожар.
Отчаяна съм, цялата треперя...
Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.
Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.
Щастието вече си отлита – и то ме напуска,
а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...