28 сент. 2007 г., 20:43

Болка 

  Поэзия
691 0 1
Неиздържам вече, боли ме,
бяс непоносим в душата ми тегне.
Единтсвено спасение намирам в сълзите,
неудържими и израз на неописуема болка са те.
Чувствам слабост, силата ми се изпарява.
Силата, с която се боря с действителността вече я няма. Живота ми като че ли е един кошмар,
пламък в моето сърце, а в душата ми – пожар.
Отчаяна съм, цялата треперя...
Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.
Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.
Щастието вече си отлита – и то ме напуска,
а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска.

© Ани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??