28.09.2007 г., 20:43 ч.

Болка 

  Поезия
633 0 1
Неиздържам вече, боли ме,
бяс непоносим в душата ми тегне.
Единтсвено спасение намирам в сълзите,
неудържими и израз на неописуема болка са те.
Чувствам слабост, силата ми се изпарява.
Силата, с която се боря с действителността вече я няма. Живота ми като че ли е един кошмар,
пламък в моето сърце, а в душата ми – пожар.
Отчаяна съм, цялата треперя...
Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.
Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.
Щастието вече си отлита – и то ме напуска,
а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска.

© Ани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??