аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
12 окт. 2007 г., 14:42

Болка 

  Поэзия
592 0 8
Болката, като огнено кълбо
се е свила в душата ми.
Болката е неистова...
Убиха сърцето ми,
убиха душата ми,
не мога повече да издържа.


Всичко се срути,
всичко загина.
Душата ми в болката вие сама
като вълк срещу луната.
Отново съм самотна,
ненужна,
забравена.
Нямам сили да се изправя.
Как да продължа да вървя
през живота си?
Нямам сили дори за това.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ооо, имаш сили, Ани!
    Не се отпускай!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Бъди силна като стиховете си!
  • Сетих се за мъдреца,който казвал"И това ще отмине"при всеки тъжен или весел момент.Помисли си го сега.Може би ще ти върне силите.
    Благодаря за хубавия стих!Прегръдка!
  • ..."Животът е МИГ от Вечността, но достатъчно дълъг, за да бъдем щастливи"...Стихът ти е много тъжен и "тежи"
    ..................................................
  • Дано това не е твоето настроение! Поздрав за тъжния, но хубав стих!
  • Тези мигове идват в живота ни,
    за да можем да оценим и хубостта му.
    Прекрасно, чувствено стихотворение.
    С обич те целувам , Ани.Бъди щастлива.
  • Продължавай да вървиш... с приятелите свои под ръка!
    Тогава ще просветне и... ще срещнеш Любовта!
Предложения
: ??:??