Oct 12, 2007, 2:42 PM

Болка

  Poetry
721 0 8
Болката, като огнено кълбо
се е свила в душата ми.
Болката е неистова...
Убиха сърцето ми,
убиха душата ми,
не мога повече да издържа.


Всичко се срути,
всичко загина.
Душата ми в болката вие сама
като вълк срещу луната.
Отново съм самотна,
ненужна,
забравена.
Нямам сили да се изправя.
Как да продължа да вървя
през живота си?
Нямам сили дори за това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ооо, имаш сили, Ани!
    Не се отпускай!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Бъди силна като стиховете си!
  • Сетих се за мъдреца,който казвал"И това ще отмине"при всеки тъжен или весел момент.Помисли си го сега.Може би ще ти върне силите.
    Благодаря за хубавия стих!Прегръдка!
  • ..."Животът е МИГ от Вечността, но достатъчно дълъг, за да бъдем щастливи"...Стихът ти е много тъжен и "тежи"
    ..................................................

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...