Болката, като огнено кълбо се е свила в душата ми. Болката е неистова... Убиха сърцето ми, убиха душата ми, не мога повече да издържа.
Всичко се срути, всичко загина. Душата ми в болката вие сама като вълк срещу луната. Отново съм самотна, ненужна, забравена. Нямам сили да се изправя. Как да продължа да вървя през живота си? Нямам сили дори за това.
Сетих се за мъдреца,който казвал"И това ще отмине"при всеки тъжен или весел момент.Помисли си го сега.Може би ще ти върне силите.
Благодаря за хубавия стих!Прегръдка!
..."Животът е МИГ от Вечността, но достатъчно дълъг, за да бъдем щастливи"...Стихът ти е много тъжен и "тежи"
..................................................
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Не се отпускай!
Прегръщам те!