Болка
се е свила в душата ми.
Болката е неистова...
Убиха сърцето ми,
убиха душата ми,
не мога повече да издържа.
Всичко се срути,
всичко загина.
Душата ми в болката вие сама
като вълк срещу луната.
Отново съм самотна,
ненужна,
забравена.
Нямам сили да се изправя.
Как да продължа да вървя
през живота си?
Нямам сили дори за това.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.