Болка
се е свила в душата ми.
Болката е неистова...
Убиха сърцето ми,
убиха душата ми,
не мога повече да издържа.
Всичко се срути,
всичко загина.
Душата ми в болката вие сама
като вълк срещу луната.
Отново съм самотна,
ненужна,
забравена.
Нямам сили да се изправя.
Как да продължа да вървя
през живота си?
Нямам сили дори за това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени