12.10.2007 г., 14:42

Болка

726 0 8
Болката, като огнено кълбо
се е свила в душата ми.
Болката е неистова...
Убиха сърцето ми,
убиха душата ми,
не мога повече да издържа.


Всичко се срути,
всичко загина.
Душата ми в болката вие сама
като вълк срещу луната.
Отново съм самотна,
ненужна,
забравена.
Нямам сили да се изправя.
Как да продължа да вървя
през живота си?
Нямам сили дори за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо, имаш сили, Ани!
    Не се отпускай!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Бъди силна като стиховете си!
  • Сетих се за мъдреца,който казвал"И това ще отмине"при всеки тъжен или весел момент.Помисли си го сега.Може би ще ти върне силите.
    Благодаря за хубавия стих!Прегръдка!
  • ..."Животът е МИГ от Вечността, но достатъчно дълъг, за да бъдем щастливи"...Стихът ти е много тъжен и "тежи"
    ..................................................

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...