Сълза една се спусна по настръхналото ми лице...

Усещах как плачеше душата ми...

Погледнах с надежда към синьото небе...

Но мрачни спомени нахлуха в главата ми...

Безкрайна мъка пропукваше

стъкленото ми сърце...

Опитвах се парченцата да събера

в собствените си ръце...

Порязах пръстите си,

но не ме болеше...

Болката откъм сърцето ми кънтеше...

Болката от нечутия отчаян зов...

Болката от загубената някога любов...

Болката от тоз живот суров...