Jun 27, 2010, 11:01 PM

Болка

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Сълза една се спусна по настръхналото ми лице...

Усещах как плачеше душата ми...

Погледнах с надежда към синьото небе...

Но мрачни спомени нахлуха в главата ми...

 

Безкрайна мъка пропукваше

стъкленото ми сърце...

Опитвах се парченцата да събера

в собствените си ръце...

 

Порязах пръстите си,

но не ме болеше...

Болката откъм сърцето ми кънтеше...

Болката от нечутия отчаян зов...

Болката от загубената някога любов...

Болката от тоз живот суров...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...