Сълза една се спусна по настръхналото ми лице...
Усещах как плачеше душата ми...
Погледнах с надежда към синьото небе...
Но мрачни спомени нахлуха в главата ми...
Безкрайна мъка пропукваше
стъкленото ми сърце...
Опитвах се парченцата да събера
в собствените си ръце...
Порязах пръстите си,
но не ме болеше...
Болката откъм сърцето ми кънтеше...
Болката от нечутия отчаян зов...
Болката от загубената някога любов...
Болката от тоз живот суров...
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени