22 янв. 2010 г., 13:01
Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация