22 янв. 2010 г., 13:01
Болка
Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мариана Вълкова Все права защищены
Предложения
-
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
-
Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
