22.01.2010 г., 13:01 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
672 0 12
Вървя   по остри камъни и дирите   от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това.   Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще    проговоря? Това се питам аз сега.      

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??