Болка
Боли... когато си далече
и спомените - скитници в нощта
огризват мисли в тиха вечер,
привързани с окови самота...
Боли... когато си до мене,
в света отвън не си принадлежим.
Усмивките ни са ранени...
любовници на страхове сме, виж!
Боли... когато ме излъжеш...
от истината повече дори,
а чувствата - с очите да ги вържеш,
в съмнения – ще оцелеят ли?
Боли... когато си във мене...
и като се върнеш в себе си.
Не е ли болка цялата вселена,
любов ако не може да роди...
Боли... и Бог го е боляло...
на кръста – от неверието ни,
страданието не лекува тяло,
душата може само да спаси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
