Sep 10, 2014, 3:14 PM

Болка

  Poetry » Love
706 0 6

Боли... когато си далече
и спомените - скитници в нощта
огризват мисли в тиха вечер,
привързани с окови самота...

Боли... когато си до мене,
в света отвън не си принадлежим.
Усмивките ни са ранени...
любовници на страхове сме, виж!

Боли... когато ме излъжеш...
от истината повече дори,
а чувствата - с очите да ги вържеш,
в съмнения – ще оцелеят ли?

Боли... когато си във мене...
и като се върнеш в себе си.
Не е ли болка цялата вселена,
любов ако не може да роди...

Боли... и Бог го е боляло...
на кръста – от неверието ни,
страданието не лекува тяло,
душата може само да спаси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...