26 сент. 2020 г., 15:12

Болка

634 0 3

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…

 

Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия…
Мори те с изтощително пиянство.

 

Припира се със теб наяве… и в съня.
Разкъсва те – изстрелва истини…
Не крие се ни денем, нито през нощта,
и няма тишина за мислите…

 

Свредел върти във сърцето.
Дори в тъгата си нямаш покой.
Отправяш поглед към небето –
не може все да е мрачен застой!

 

Ти я пъдиш, тя се връща…
Като бумеранг. Все същата…

 

                              © Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха навежда на размисли! От къде идва, защо идва и какво да се прави с болката. И тъй като е на клетъчно ниво, свързано с мислите, може би е нужно да се прости и да се обикне. Да бъдат открити причините, отворени и изцелени, стресовете освободени... за да може човек да се изпълни с Божията светлина, живот и любов... Процесът е нелек и изисква много усилия и постоянство...
  • За физическата болка са намерени доста ефикасни медикаменти, докато за душевната едва ли някога ще се открие подходящ цяр...
  • Това важи с особена сила за душевната болка. Сериозен стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...