Болка

26 сент. 2020 г., 15:12

Поэзия » Философская, Другая

446 0 3

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…

Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия…
Мори те с изтощително пиянство.

Припира се със теб наяве… и в съня.
Разкъсва те – изстрелва истини…
Не крие се ни денем, нито през нощта,
и няма тишина за мислите…

Свредел върти във сърцето.
Дори в тъгата си нямаш покой.
Отправяш поглед към небето –
не може все да е мрачен застой!

Ти я пъдиш, тя се връща…
Като бумеранг. Все същата…

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-09-27T14:48:45+03:00

Стиха навежда на размисли! От къде идва, защо идва и какво да се прави с болката. И тъй като е на клетъчно ниво, свързано с мислите, може би е нужно да се прости и да се обикне. Да бъдат открити причините, отворени и изцелени, стресовете освободени... за да може човек да се изпълни с Божията светлина, живот и любов... Процесът е нелек и изисква много усилия и постоянство...
pavli (Павлина Петрова)

2020-09-26T21:52:16+03:00

За физическата болка са намерени доста ефикасни медикаменти, докато за душевната едва ли някога ще се открие подходящ цяр...
Katriona (Кети Рашева)

2020-09-26T15:48:52+03:00

Това важи с особена сила за душевната болка. Сериозен стих!