Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…
Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия…
Мори те с изтощително пиянство.
Припира се със теб наяве… и в съня.
Разкъсва те – изстрелва истини…
Не крие се ни денем, нито през нощта,
и няма тишина за мислите…
Свредел върти във сърцето.
Дори в тъгата си нямаш покой.
Отправяш поглед към небето –
не може все да е мрачен застой!
Ти я пъдиш, тя се връща…
Като бумеранг. Все същата…
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени