26.09.2020 г., 15:12

Болка

633 0 3

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…

 

Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия…
Мори те с изтощително пиянство.

 

Припира се със теб наяве… и в съня.
Разкъсва те – изстрелва истини…
Не крие се ни денем, нито през нощта,
и няма тишина за мислите…

 

Свредел върти във сърцето.
Дори в тъгата си нямаш покой.
Отправяш поглед към небето –
не може все да е мрачен застой!

 

Ти я пъдиш, тя се връща…
Като бумеранг. Все същата…

 

                              © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха навежда на размисли! От къде идва, защо идва и какво да се прави с болката. И тъй като е на клетъчно ниво, свързано с мислите, може би е нужно да се прости и да се обикне. Да бъдат открити причините, отворени и изцелени, стресовете освободени... за да може човек да се изпълни с Божията светлина, живот и любов... Процесът е нелек и изисква много усилия и постоянство...
  • За физическата болка са намерени доста ефикасни медикаменти, докато за душевната едва ли някога ще се открие подходящ цяр...
  • Това важи с особена сила за душевната болка. Сериозен стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...