Sep 26, 2020, 3:12 PM

Болка

632 0 3

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…

 

Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия…
Мори те с изтощително пиянство.

 

Припира се със теб наяве… и в съня.
Разкъсва те – изстрелва истини…
Не крие се ни денем, нито през нощта,
и няма тишина за мислите…

 

Свредел върти във сърцето.
Дори в тъгата си нямаш покой.
Отправяш поглед към небето –
не може все да е мрачен застой!

 

Ти я пъдиш, тя се връща…
Като бумеранг. Все същата…

 

                              © Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха навежда на размисли! От къде идва, защо идва и какво да се прави с болката. И тъй като е на клетъчно ниво, свързано с мислите, може би е нужно да се прости и да се обикне. Да бъдат открити причините, отворени и изцелени, стресовете освободени... за да може човек да се изпълни с Божията светлина, живот и любов... Процесът е нелек и изисква много усилия и постоянство...
  • За физическата болка са намерени доста ефикасни медикаменти, докато за душевната едва ли някога ще се открие подходящ цяр...
  • Това важи с особена сила за душевната болка. Сериозен стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....