3 мая 2022 г., 14:57

Болка

688 0 0

Прокрадни се в мен

Дълбоко в недрата чак стигни                                  

Виж раните получени от теб

И с любов ги превържи.

 

Отбий се до сърцето, там някъде в ляво

Където скрита е душата

Покрий я с надежда бяла

Че цялата гори горката.

 

Накрая виж очите

Че те са извор на живота

Умий ги с на вярата лъчите,

че тя е важна за урока.

 

Излез от тялото тогава, виж ме

Огледай ме отвсякъде, не бързай

Ако не откриеш болката ми, остави ме

И повече не се завръщай.

 

Че то безтуй живота ни е кратък

А уроците в него много

Ще продължа да уча аз нататък,

Че трябва ритъма да следвам строго.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...