Прокрадни се в мен
Дълбоко в недрата чак стигни
Виж раните получени от теб
И с любов ги превържи.
Отбий се до сърцето, там някъде в ляво
Където скрита е душата
Покрий я с надежда бяла
Че цялата гори горката.
Накрая виж очите
Че те са извор на живота
Умий ги с на вярата лъчите,
че тя е важна за урока.
Излез от тялото тогава, виж ме
Огледай ме отвсякъде, не бързай
Ако не откриеш болката ми, остави ме
И повече не се завръщай.
Че то безтуй живота ни е кратък
А уроците в него много
Ще продължа да уча аз нататък,
Че трябва ритъма да следвам строго.
© Hristo Hristov Всички права запазени