5 янв. 2025 г., 20:07

Болка 

  Поэзия » Другая
72 1 0

Понякога изплаквам болка в стих.

Прошепвам я без глас като молитва.

Душата ми е храм – прикрит и тих,

а често с взлом вратата му подритват.

 

Понякога по-малко уж боли –

в олтара на сърцето ми е топло.

Тогава чупя острите стрели,

забити в него подло и жестоко.

 

Защо ли се оплаквам?! Може би

това е състояние първично.

Благ ангел във ухото ми шепти:

„Повярвай! Ще ти мине. Нищо лично.“

© Диана Фъртунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??