Болка

Понякога изплаквам болка в стих.

Прошепвам я без глас като молитва.

Душата ми е храм – прикрит и тих,

а често с взлом вратата му подритват.

Понякога по-малко уж боли –

в олтара на сърцето ми е топло.

Тогава чупя острите стрели,

забити в него подло и жестоко.

Защо ли се оплаквам?! Може би

това е състояние първично.

Благ ангел във ухото ми шепти:

„Повярвай! Ще ти мине. Нищо лично.“