Jan 5, 2025, 8:07 PM

Болка 

  Poetry » Other
71 1 0

Понякога изплаквам болка в стих.

Прошепвам я без глас като молитва.

Душата ми е храм – прикрит и тих,

а често с взлом вратата му подритват.

 

Понякога по-малко уж боли –

в олтара на сърцето ми е топло.

Тогава чупя острите стрели,

забити в него подло и жестоко.

 

Защо ли се оплаквам?! Може би

това е състояние първично.

Благ ангел във ухото ми шепти:

„Повярвай! Ще ти мине. Нищо лично.“

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??