tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
21 дек. 2022 г., 15:54

Болка и сълзи 

  Поэзия » Другая
237 5 7

 

/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/

 

Отиде си. Отнеха те от мен.

А колко силно те обичах, сине!

На теб наричах всеки сбъднат ден.

Така осмислях трудните години.

 

Ти, мое слънчице и светла цел,

едничко чедо, рожба ненагледна,

за теб вървях по пътя си нелек

и борих се със орис неугледна.

 

Порасна силен, умен, та и благ,

чаровен, строен  и харизматичен,

не свеждаше пред никого гръбнак,

за всекиго бе пример магнетичен.

 

И гордост бе, упора и ръка

подадена на други безусловно,

обичаше безумно ти света,

а аз пък… твоето сърце огромно!

 

Сега е друго... болка и сълзи
и две ръце, преплетени в молитва.
„Дано си, сине, "горе" по-добре!“
Повярвам ли... душата ще политне.

 

 

 

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??