/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години.
Ти, мое слънчице и светла цел,
едничко чедо, рожба ненагледна,
за теб вървях по пътя си нелек
и борих се със орис неугледна.
Порасна силен, умен, та и благ,
чаровен, строен и харизматичен,
не свеждаше пред никого гръбнак, ...