Болка и сълзи
/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години.
Ти, мое слънчице и светла цел,
едничко чедо, рожба ненагледна,
за теб вървях по пътя си нелек
и борих се със орис неугледна.
Порасна силен, умен, та и благ,
чаровен, строен и харизматичен,
не свеждаше пред никого гръбнак,
за всекиго бе пример магнетичен.
И гордост бе, упора и ръка
подадена на други безусловно,
обичаше безумно ти света,
а аз пък… твоето сърце огромно!
Сега е друго... болка и сълзи
и две ръце, преплетени в молитва.
„Дано си, сине, "горе" по-добре!“
Повярвам ли... душата ще политне.
© Таня Мезева All rights reserved.
