tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21276
21.12.2022 г., 15:54 ч.

Болка и сълзи 

  Поезия » Друга
315 5 7

 

/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/

 

Отиде си. Отнеха те от мен.

А колко силно те обичах, сине!

На теб наричах всеки сбъднат ден.

Така осмислях трудните години.

 

Ти, мое слънчице и светла цел,

едничко чедо, рожба ненагледна,

за теб вървях по пътя си нелек

и борих се със орис неугледна.

 

Порасна силен, умен, та и благ,

чаровен, строен  и харизматичен,

не свеждаше пред никого гръбнак,

за всекиго бе пример магнетичен.

 

И гордост бе, упора и ръка

подадена на други безусловно,

обичаше безумно ти света,

а аз пък… твоето сърце огромно!

 

Сега е друго... болка и сълзи
и две ръце, преплетени в молитва.
„Дано си, сине, "горе" по-добре!“
Повярвам ли... душата ще политне.

 

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??