Не знам защо така боли
и сякаш в клетка ме затвори.
Не ме видя и ме разби,
след всички мои бедствия, неволи.
Копнеех да погледнеш ти
в езерото пълно със сълзи,
но ти така и не откри
невинните ми детски очи.
И пак сама ме остави,
не ме моли просто си върви
ти болката в мен внедри
сърцето не може да прости.
© Петя петрова Все права защищены