Болката

14 апр. 2022 г., 11:51

Поэзия » Любовная

454 2 3

Болката

Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!

Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!

Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!

Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!

Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива
нейде там, на края на света!

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-04-16T00:04:08+03:00

Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!
Петя_Ап

2022-04-14T22:17:05+03:00

Болезнен, но прекрасен стих.
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-04-14T13:53:27+03:00

"Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.