14 апр. 2022 г., 11:51

Болката

657 2 2

Болката

Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!

Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!

Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!

Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!

Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива 
нейде там, на края на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!
  • "Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...