14.04.2022 г., 11:51

Болката

651 2 2

Болката

Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!

Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!

Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!

Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!

Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива 
нейде там, на края на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!
  • "Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...