Болката

Poetry » Love

655 2 2

Болката

Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!

Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!

Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!

Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!

Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива
нейде там, на края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!

2022-04-16T00:04:08+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.

2022-04-14T13:53:27+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0