Болката

Poetry » Love

656 2 2

Болката

Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!

Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!

Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!

Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!

Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива
нейде там, на края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!

2022-04-16T00:04:08+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.

2022-04-14T13:53:27+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0