Болката
Болката
Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли!
Понякога боли и тишината!
Огромната, безкрайна тишина!
Но болката е толкова позната
след дългата, кънтяща самота!
Понякога боли и тъмнината
когато сам оставаш във нощта!
Боли понякога и светлината,
но болката не спира през деня!
Боли предателството от приятел,
но тази болка до живот боли!
Предателят е винаги предател!
Такъв ще си остане той! Уви!
Щом си жив и болката е жива!
След това е мрак и тъмнина!
Но пък самотата ни отива
нейде там, на края на света!
© Георги Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Четейки настръхнах. Усеща се болката и самотата! Прекрасна поезия!
-
Болезнен, но прекрасен стих.
-
"Щом си жив и болката е жива!" Това е и моето мнение, Георги. Щом имаме сетива за болката, трябва да я изживеем. Поздравления за хубавия стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
