Болката на Янтра
Търново вечер е влюбено
ту като нежно момиче,
ту като пищна красавица,
която погубва, когато обича.
Ех, тази красавица!
Колко любовника тя е зачернила!
Само на гордия Царевец–
е оставала винаги верна.
А и аз, старата,
дето нозете ù мия,
не ли от завист, около стана ù
като змия се вия?
И огледа ли се в мене,
аз си мисля, че съм хубава
и поглеждам с нейните очи надменни,
ала чувам:
„Търново вечер е влюбено...!”
Велико Търново 1979г.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Чудесен стих.